Monday, October 12, 2009

Wear Sunscreen

or the Sunscreen Speech are the common names of an essay actually called "Advice, like youth, probably just wasted on the young" written by Mary Schmich and published in the Chicago Tribune as a column in 1997.

Everybody's Free (To Wear Sunscreen)

Ladies and Gentlemen of the class of ’97
If I could offer you only one tip for the future, sunscreen would be
it. The long term benefits of sunscreen have been proved by
scientists whereas the rest of my advice has no basis more reliable
than my own meandering
experience…I will dispense this advice now. Enjoy the power and beauty of your youth; oh nevermind; you will not
understand the power and beauty of your youth until they have faded.
But trust me, in 20 years you’ll look back at photos of yourself and
recall in a way you can’t grasp now how much possibility lay before
you and how fabulous you really looked….You’re not as fat as you
imagine. Don’t worry about the future; or worry, but know that worrying is as
effective as trying to solve an algebra equation by chewing
bubblegum. The real troubles in your life are apt to be things that
never crossed your worried mind; the kind that blindside you at 4pm
on some idle Tuesday. Do one thing everyday that scares you Sing Don’t be reckless with other people’s hearts, don’t put up with
people who are reckless with yours. Floss Don’t waste your time on jealousy; sometimes you’re ahead, sometimes
you’re behind…the race is long, and in the end, it’s only with
yourself. Remember the compliments you receive, forget the insults; if you
succeed in doing this, tell me how. Keep your old love letters, throw away your old bank statements. Stretch Don’t feel guilty if you don’t know what you want to do with your
life…the most interesting people I know didn’t know at 22 what they
wanted to do with their lives, some of the most interesting 40 year
olds I know still don’t. Get plenty of calcium. Be kind to your knees, you’ll miss them when they’re gone. Maybe you’ll marry, maybe you won’t, maybe you’ll have children,maybe
you won’t, maybe you’ll divorce at 40, maybe you’ll dance the funky
chicken on your 75th wedding anniversary…what ever you do, don’t
congratulate yourself too much or berate yourself either – your
choices are half chance, so are everybody else’s. Enjoy your body,
use it every way you can…don’t be afraid of it, or what other people
think of it, it’s the greatest instrument you’ll ever
own.. Dance…even if you have nowhere to do it but in your own living room. Read the directions, even if you don’t follow them. Do NOT read beauty magazines, they will only make you feel ugly. Get to know your parents, you never know when they’ll be gone for
good. Be nice to your siblings; they are the best link to your past and the
people most likely to stick with you in the future. Understand that friends come and go,but for the precious few you
should hold on. Work hard to bridge the gaps in geography and
lifestyle because the older you get, the more you need the people you
knew when you were young. Live in New York City once, but leave before it makes you hard; live
in Northern California once, but leave before it makes you soft. Travel. Accept certain inalienable truths, prices will rise, politicians will
philander, you too will get old, and when you do you’ll fantasize
that when you were young prices were reasonable, politicians were
noble and children respected their elders. Respect your elders. Don’t expect anyone else to support you. Maybe you have a trust fund,
maybe you have a wealthy spouse; but you never know when either one
might run out. Don’t mess too much with your hair, or by the time you're 40, it will
look 85. Be careful whose advice you buy, but, be patient with those who
supply it. Advice is a form of nostalgia, dispensing it is a way of
fishing the past from the disposal, wiping it off, painting over the
ugly parts and recycling it for more than
it’s worth. But trust me on the sunscreen…

Дами и господа от випуск ‘97:
Ползвайте плажно масло.
Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лъкатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети.
Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не изчезнат. Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.
Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойсвтото е толкова ефективно, колкото и опитът да решите алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 следобед през някой мързелив вторник.
Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.
Пейте.
Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не толерирайте хора, които са безотговорни към вашето сърце.
Не си губете времето в завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Състезанието е дълго и накрая вие се състезавате само със самия себе си.
Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как.
Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите се банкови извлечения.
Протягайте се.
Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво искате да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, все още не знаят.
Взимайте калций. Пазете коленете си. Ще ви липсват когато няма да са наред.
Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще се разведете на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75тата годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Вашите решения са наполовина късмет. Както и тези на всички останали хора.
Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се безпокойте от това, какво другите мислят за него. Тялото ви е най-страхотния инструмент, който някога сте притежавали.
Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.
Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.
Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.
Опознайте родителите си. Никога не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и в бъдеще.
Разберете, че приятелите идват и си отиват, но на малкото ценни, трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.
Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.
Пътувайте.
Приемете някои вечни истини: цените ще растат. Политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са били умерени, политиците - почтени, а децата са уважавали родителите си.
Уважавайте родителите си.
Не очаквайте никой друг да ви поддържа. Може би ще имате доверителен фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.
Не цапотете твърде косата си или когато станете на 40 тя ще изглежда като на 85.
Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш, да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото струва.
Но вярвайте ми за плажното масло.

Sunday, October 11, 2009

Twilight

In the twilight tonight Roman Beauty goes along on 15 step:











Wednesday, October 7, 2009

The Aquarium Boy

video


Момчето - аквариум

Имало едно време чудно момченце. Като всички момченца то си имало очички, носленце и устичка, но наместо глава на раменете си носело аквариум. В аквариума се плискала водичка, а във водичката плувала златна рибка. Излязло един ден да се поразходи, защото внезапно се почуствало самотно. Но гората била различна. Всички цветенца били увяхнали, тъжно свели чашки и затворили листенца. Още по-самотно му станало на момченцето. Продължило да върви, ала вместо да открие място, където цветята не са увехнали, ставало все по-лошо. Цветята започнали да намаляват докато постепенно съвсем изчезнали. По земята останала само рехава тревица, безжизнена и полегнала. Разреждала се тревицата докато накрая и тя съвсем се свършила. Момченцето сега вървяло по голата камениста земя. То много се натъжило, седнало и заплакало. „Къде е топлото слънце и свежите тревички? Къде са цветчетата и многобройните пчелички? Защо аз съм самичък, къде са всички?!” – мислело си то и едри сълзички закапали от очите му. Сълзичките зачестили, но за беда водичката в аквариума започнала да се свършва. Златната рибка плувала все по-обезпокоително, докато накрая се отпуснала безпомощно на дъното. Аквариумът бил празен. Сълзите на момченцето се свършили. Тогава ненадейно и безшумно към него се приближило момиченце. Досущ като него с аквариум наместо глава. Момиченцето се навело и нежно целунало момченцето по бузата. То мигом се оживило, погледнало с радост нагоре и свежа руменина избила по страните му. И, о, чудо! От небето закапали едри капки дъжд! Акавариумът на момченцето започнал да се пълни, а земята жадно запила дъждовната вода. Постепенно започнали да избиват първо малки тревички, после по-големи, а след тях се появили и цветята. Бързо им изникнали пъпки и не след дълго разцъфнали с прекрасни цветове. Момченцето откъснало едно цветенце и се изправило да го подари на момиченцето. През това време дъждът започнал да намалява, докато накрая съвсем спрял. Слънцето изгряло и на небето се появила чудна дъга. И тогава всичко си дошло на мястото.

Done with Wacom tablet, Adobre Photoshop CS3 and Adobe Premiere Pro.
Music by Pulcinella