Залязва слънцето
над счупения град.
Във фабриките
пръстите кървят.
Тази нощ излез,
излез и погледни
тези, които обичаш ти
и тези, които се обичат.
There's no point to any of this. It's all just a random lottery of meaningless tragedy and a series of near escapes. So I take pleasure in details...
No comments:
Post a Comment